Обектни отношения- връзката майка – дете

 

„Ако нямаш любов, няма значение какво друго имаш“

                                                                                                          / Джеймс Матю Бари  /

Теорията на обектните отношения се развива активно през последните няколко десетилетия.  Основната  заслуга за разработването на теорията за развитието на личността и междуличностните отношения е на  Мелани Клайн . Тя е първата от психоаналитиците, която се фокусира върху връзката на бебето с неговата майка и другите хора като основно условие и източник както на неговото личностно развитие , така и на физическото му оцеляване. В своята теория Мелани Клайн изхожда от факта, че детето от самото начало има два основни нагона: любовно-сексуален и деструктивно-агресивен. Възникващото Его на бебето решава проблемите не само на взаимодействието с външния свят, но и самият процес на развитие се осъществява благодарение на връзката на детето с първите му обекти – гърдата, а след това майката. Интроектирайки ги (усвоявайки, асимилирайки), идентифицирайки се с първичните обекти и с обектните отношения, които възникват с тях, детето изгражда своя вътрешен свят и овладява своите нагони.

„ Според различните школи в психоанализата  през по – ранен или по – късен етап от развитието на детето , родителските фигури биват интернализирани  и заживяват в детската психика под формата на т. нар. интроекти , мъжки и женски модели. Според класическата психоанализа родителските образи и техните взаимоотношения  образуват т.нар. психична инстанция – Супер его, вместилище на морални норми , правила, цензура, характер…..“ Из  „  Психология на смелостта“ Орлин Баев

Първоначално терминът „ Обект “ е използван от Фройд  за да обозначи онова , което задоволява дадена потребност , или значим човек ,или предмет, който е „ обектът“, или „мишената“ , на чувствата, или нагоните на човека. Той се използва взаимнозаменяемо  с термина „ друг “  за да обозначи важен човек , към когото детето , а по- късно и възрастният , се привързва. Вместо да са хора с отделна идентичност , другите се възприемат от бебето като обекти за задоволяване на потребностите.

Наблюдавайки малките деца  М. Клайн прави заключения , че от раждането си те възприемат света около себе си и самите себе си чрез фантазии, формата и съдържанието на които се определят от особеностите на детското възприятие. Така се заражда вярването , че децата от раждането си възприемат обектите около тях и себе си като цяло , освен това те не са в състояние да отделят вътрешното от външното.

 Например : Майката се възприема не като отделен обект, а като съвкупност от „майчински обекти“ – лице, очи, ръце, гърди и т.н. Всеки такъв частичен обект може да бъде разделен на „добър“ и „лош“. Ако „обектът“ доставя удоволствие, тогава бебето го възприема като „добър“. Ако обектът се превърне в източник на недоволство, разочарование, тогава за бебето той е „лош“, враждебен и дори  опасен.

 Например : Ако детето е гладно, но Мама не го храни, тогава детето, все още неспособно да различи външното от вътрешното, възприема тази ситуация все едно ,че е атакуван от „лоша“ гърда. Ако бебето се храни в излишък, тогава за него това също е „лоша“, агресивна, преследваща гърда.

Когато бебето изпитва взаимодействие с „добър обект“ , то развива чувство на сигурност, доверие, откритост към света около него. Ако „лошият” опит на бебето преобладава над „добрия”, тогава в него се засилва агресията, която според М. Клайн произтича от вродения стремеж към смърт, който влиза в конфликт със стремежа към самосъхранение. Бебето изпитва постоянен страх от преследване, чувство за смъртна опасност и реагира на „лошите обекти“, преследвайки собствената си агресия. Във фантазията си бебето се опитва да държи „добрите“ и „лошите“ обекти разделени, в противен случай „лошите“ могат да развалят „добрите“, смесвайки се с тях.

Мелани Клайн разглежда конфликта между инстинктите за живот и смърт, като според нея този конфликт е вроден. Както желанието за смърт, така и желанието за живот се свързва с майчината гръд. В теорията на обектните отношения на Клайн това се нарича либидо. Има и страхове, че е преследвано от гърдата, защото понякога я възприема за  агресивна. Тази амбивалентност трябва да се приема и разбира правилно. То може да се усмихва, но може да е и тъжно, да изпитва чувство за вина. Така тези два аспекта непосредствено формират центъра на Супер-егото: положителен и отрицателен едновременно.

 Мелани Клайн смята, че процесът на интеграция на Егото, развитието на неговите защитни механизми, процесът на формиране и развитие на обектните отношения преминава през два етапа, които обаче нямат ясна хронологична връзка и съществуват през целия живот на човека  като позиции отразяващи отношението му към себе си  и света около него.

 Тя описва две позиции: параноично-шизоидна и депресивна.

Шизоидно-параноидна позиция

Параноидно-шизоидната позиция се характеризира с преживяване на хаос и дезинтеграция .Клайн вярва, че умственият свят на бебето има характеристиките на най-примитивната версия на параноидно-шизоидната позиция, която се характеризира с две отделни версии на майката. Добрите преживявания на детето (свързани със ситуации, когато майката храни бебето, успокоява го, държи го на ръце) се приписват на добра, любяща майка, а лошите преживявания (на детето му е студено, гладно е) се приписват на пълната омраза към лошата майка. Ангелската майка изглежда още по-мила, защото е обичана от детето, а кошмарната версия изглежда още по-лоша поради омразата и фантазните атаки на детето към нея. Може дори да се предположи хипотезата ,че източникът на пълните с чудовища легенди и приказки се дължат на тези две очевидно противоположни версии на майката .

 Тези примитивни фантазии на детето се разглеждат като първи опити за доближаване до реалността, като временни конструкции, които постоянно се проектират в света, тестват се и се сравняват с реалността и се връщат в променена форма. Ако този процес е успешен, екстремната фантазия се сблъсква с обикновената реалност и постепенно се модифицира. Детето има все още смътно знание, че има любяща, но несъвършена 3D майка, и първите зачатъци на вина започват да се развиват във връзка с неговите реални или въображаеми атаки срещу нея. Самата М. Клайн обяснява първия етап от развитието на детето, който продължава първите 3-4 седмици от раждането , като подчертава, че това не е просто преходен период от живота, а определена предразположеност, която може да стане лично качество на човек през целия му живот. Тримесечният период от живота е периодът, когато детето се страхува от агресивно натрапване, страхува се, че собственото му „Аз“ ще бъде унищожено отвън, „идеалната гърда“ ще бъде унищожена. Идеалът се разбира като добър източник на любов. Егото се опитва да бъде в съответствие с тези постулати, но в същото време се стреми да унищожи добрата гръд.

За параноидно-шизоидната позиция е характерна  липсата на интеграция на егото и обектите, които са разделени на добри и лоши части. Думата „шизоид“ означава раздвоение между добро и лошо, думата „параноик“ – проекция, чрез която добрите или лошите качества в себе си се отричат ​​и се приписват на други обекти, които в резултат на това се идеализират или предизвикват страх и омраза. Негативните чувства се връщат като бумеранг и омразният обект се оказва още по – омразен. Параноидно-шизоидната позиция се основава на принципа на самосъхранение и не предполага грижа и милост към другите. Това е необходимо, за да се запази добрият обект, доброто Аз и добрите взаимоотношения между тях от нападение от агресивно деструктивни части от личността им, които детето все още не може да контролира. Основните защитни механизми са разцепването на себе си и обекта . В резултат на това се проектират върху обекта – от една страна непоносими чувства, желания и  намерения и в същото време се идентифицира с този обект, „обогатен” от проекциите, което води до нарушаване на границите между себе си и обекта и възприемането на външния обект като лоша, преследваща част от себе си и обратно.

Фиксация и регресия – психологическа защита

„Регресията е мотивирана от бягството от болката и опасността“

                                 Ралф Грийнсън

Фиксация и регресия – това са два защитни механизма, които действат през първата година от живота , когато психосексуалното развитие не е завършено. Нарушенията в развитието могат да причинят забавяне на всеки етап, което се нарича „фиксация“. В резултат на такива нарушения се запазват редица характеристики на ранните етапи, които по-късно ще се появят, когато възникнат трудности. Връщането към поведенческите прояви на ранните етапи се нарича „регресия“. Така фиксацията и регресията се допълват. Колкото по-силна е фиксацията, толкова по-лесно се получава регресия при затруднения. Фиксацията върху параноидно-шизоидната позиция, както подсказва името й, е характерна за силно разстроени хора, страдащи от психоза или тежки гранични или нарцистични разстройства, което води до нарушаване на границите между себе си и обекта и възприемането на външния обект като лоша, преследваща част от себе си и обратно. Някои от детските преживявания , които биха могли да доведат до фиксация са :

Например:

  • Когато задоволяването на инстинкта започне да служи като средство за намаляване на тревожността. Даването на бутилка мляко на бебето, когато плаче, дори и посред нощ, предразполага например към орална фиксация.
  • Етапът се преодолява с нежелание поради прекомерно угаждане при задоволяване на нуждите.
  •  Силната фрустрация или лишенията допринасят за това, че нуждата от удовлетворение придобива продължителна форма.
  •  Редуване на прекомерно удовлетворение с интензивно разочарование.
  •  Неочакван преход от прекомерно задоволство към изразена фрустрация.

В резултат на фиксирането настъпва изоставане в развитието. Оралната фиксация, която се появява през първата година от живота, свързва голямо количество либидо, в резултат на което става невъзможно да се преодолеят адекватно трудностите в други фази.

Регресията през първата година от живота е само предшественик на следващите форми на регресия, които са вариант на психологическа защита. В ранна детска възраст регресията е свързана с редовната трансформация на функционирането на психиката.

Мелани Клайн свързва фиксацията и регресията с инфантилната тревожност. От нейна гледна точка деструктивните импулси на детето в оралната и аналната фаза са придружени от тревожна депресия и страх от преследване и това е основната причина за фиксирането на либидото.

„По този начин либидното развитие се влияе на всяка стъпка от тревожност. Безпокойството води до фиксация върху прегениталните етапи и насърчава регресия към тях. От друга страна, безпокойството и вината увеличават либидните желания и стимулират развитието на либидото, тъй като удовлетворението от либидото намалява тревожността и компенсира желанието за компенсация. Следователно безпокойството и вината или възпрепятстват, или насърчават развитието на либидото. Варианти съществуват не само между индивидите, но и в самия индивид, в съответствие с особеностите на съотношението на външни и вътрешни фактори в даден момент.“   / Мелани Клайн/

Регресията възниква в резултат на неспособността на либидото да се справи с деструктивните нагони, а фрустрацията предизвиква тревожност. Интроектираните обекти и суперегото играят съществена роля в процеса на регресия.

Шизоидно-параноидната позиция  се определя от травмата на раждането, загубата на чувство за сигурност и срещата с враждебния външен свят. Идеализацията (примитивна) е универсален ранен процес на детето в параноидно-шизоидна позиция. В светлината на изследването на Мелани Клайн идеализацията е следствие от страха от преследване. Страхът от преследване и нападение отвън надделява , и като защита срещу непоносимите за детето афекти се задействат защитните механизми на проекция, интроекция, разцепване, примитивна проективна идентификация , а  по-късно към тях се добавят механизмите на идеализацията и всемогъществото.

Обектните отношения се характеризират с пристрастност. Това означава, че бебето/ все още/ е в състояние да възприема като майка само гърдата – хранене-задоволяване, даване или разочарование. Бебето смесва и обърква понятията :  „свое” и „чуждо” (което е следствие от слабото разграничаване на границите на Себе си и не-Аза), бебето във фантазиите си измъчва и терзае майчината гръд, а неговите интроекти (реципрочни очаквания) са толкова ужасни, че само тяхното разделяне го спасява ,чрез които той може да споделя един и същ обект, някои части от които (добрите) са отбранително идеализирани, докато други (лошите) придобиват чертите на мощен преследвач.

Прекаленото идеализиране идва от факта, че преследването е „първичната движеща сила“. Тази свръхидеализация се превръща във важна защита срещу завистта. С други думи, обектът е толкова превъзнесен, че сравнението с него става невъзможно. Само такава прекомерна екзалтация помага да се устои на завистта.

 „Идеализираният обект, който до голяма степен замества добрия, е много по-малко интегриран в себе си, тъй като е предимно резултат от преследване.“

                                                         /  М. Клайн „Любов, Завист, благодарност“/                                                                               

Човек, който има твърдо установен „първоначален добър обект“, е в състояние да поддържа любов към него, въпреки недостатъците му . Но, ако няма добър обект, тогава приятелството и любовта се характеризират с прояви на примитивна идеализация, която има тенденция да се разпада. Защото никой не може да оправдае очакванията. Идеализацията е близнак на преследването. Ето защо :

 „Идеализираната личност се смята за преследвач и върху нея се проектира завистливото и критично отношение на „субекта“. .

                                                       /  М. Клайн „Любов, Завист, благодарност“/   

Депресивно-маниакална позиция

 Депресивната позиция се характеризира с постигане на психичен ред с едновременното приемане на неизбежни ограничения и загуби. Терминът “ депресивна позиция „ е използван от М. Клайн ( 1882-1960 ) при разглеждане на спецификата на интелектуалното и емоционалното развитие на кърмачето . Тя изхожда от факта , че през първите месеци от живота на детето , то развива депресивна тревожност , базирана на чувства на любов и деструктивни импулси към майчината гърда  . През второто тримесечие на първата година от живота, развитието на детето се характеризира с инфантилна депресивна позиция, което показва началото на определени промени в отношенията му със заобикалящия го свят, неговата идентификация с майка му се увеличава, тя се възприема като „цял обект“, както и способността да изразява емоциите си по отношение на другите хора и света около него също се развива.

В неговата психика започват да се задействат процесите на синтез и интеграция, които допринасят за отслабване на противоречията между вътрешните и външните образи. В същото време същите тези процеси стават причина предишните конфликти между любов и омраза да набират сила и да се изпитва амбивалентност по отношение на интегрални обекти.

За разлика от параноидно – шизоидната позиция , при която бебето развива амбивалентно отношение към първия обект ( „ добри ” и „ лоши ” майчини гърди ) , в депресивната позиция отношението на детето към майката като личност е укрепен . Детето става способно да възприема майката като “ солиден обект „, неговата идентификация с нея се увеличава , развива се и способността да изразява емоциите си по отношение на другите хора и света около него . Процесите на синтез и интеграция започват да действат в неговата психика , допринасяйки за отслабване на противоречията между вътрешните и външни изображения. Безпокойството от преследването на “ лошата “ гърда , характерна за параноидно – шизоидната позиция , се заменя с тревожност , свързана с майката , която във възприятието на детето е:

 уязвима , увредена , застрашена от унищожение или вече е разрушена и изгубена завинаги “.    

                                                    /  М. Клайн „Любов, Завист, благодарност“/                                                                           

 Детето има чувство за вина и  неговите по – ранни форми на защита формират маниакалната защита .  В рамките на депресивната позиция детето се сблъсква с конфликт  между вина и тъга . Способността му да понася безпокойството до известна степен се определя от по-ранното му развитие . Ако това развитие не се характеризира с прекомерно безпокойство от преследване , тогава поради процесите на интеграция детето би било в състояние да интроектира интегрални обекти и по този начин да  преодолее успешно депресивната позиция . Ако не се справи с многото тежки ситуации на тревожност , тогава “ може да има силна регресия от депресивна към параноидно – шизоидна позиция “ , което може да повлияе на последващото развитие на детето .

В депресивната позиция  се съчетават двата образа на майката. Тя е представена като цялостен, по-сложен обект. Дете, което е малтретирано, ще има повече трудности да премине в депресивна позиция, тъй като често средата потвърждава най-лошите му фантазии. В този случай детето не може да комбинира противоположни обекти в едно цяло. Напротив, той ще трябва да увеличи разделянето, за да запази имиджа на нещо добро поне някъде.

Хронологично  депресивната позиция е по-късна и клинично по-зряла и „нормална” , което се характеризира с целостта на себе си и обекта, т.е. на лице е реалистично разпознаване в себе си и в другите хора както на добрите, така и на лошите страни, способността да се чувстваш виновен за своите агресивни и разрушителни чувства и желания, да смекчаваш омразата си с : Обичам и Компенсирам щетите, причинени от моите действия. Човекът в депресивна позиция е в състояние да види себе си и другите повече или по-малко такива, каквито са в действителност.

Човешките същества са сложни, както с положителни, привлекателни характеристики , така и с други, които са по-малко положителни и понякога дори неприятни. Да видиш себе си или друг многоизмерно изисква приемане на човешките недостатъци, както и присъщата отделност и автономност на другите.

Например :

•          Може да желаете вашата майка (съпруга или дете) да бъде перфектна във всяко отношение, но ако наистина можете да ги видите като такива, е по-вероятно да виждате своята фантазия, своето желание, а не реален човек.

•          Може да изпитвате гняв към бившия си съпруг, но ако го виждате само като въплъщение на злото, като човек, който няма никакви положителни характеристики, то вие опростявате сложна картина. Вашата напълно негативна визия може да ви предпази от тъгата, която бихте изпитали, ако загубите някой, който притежава качествата, които някога сте обичали. Може да ви предпази от чувството за вина за ролята, която лично сте изиграли в раздялата. Може би му приписвате характеристиките, които притежавате, но не искате да го признаете.

  • Депресивната позиция не обозначава депресията като болест.
  • Депресивната позиция се характеризира със зрели защитни механизми . И обектни отношения с интегрални обекти (баща, майка).

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *