Синдромът на Уенди

Хората, страдащи от Синдромът на Уенди имат желание да поставят нуждите на другите пред своите собствени. Те вярват, че е тяхжение ромът на Уенди

Какво представлява синдромът на Уенди и как влияе на взаимоотношенията?

Синдромът на Уенди е описан за първи път от Дан Кайли през 1983 г. Този психолог го нарича двойник на синдрома на Питър Пан. Освен това, докато синдромът на Питър Пан засяга главно мъжете, синдромът на Уенди обикновено се среща при жени.

Със сигурност сте чували за синдрома на Питър Пан – състояние, при което човек не иска да порасне/ наблюдава се при мъже между 14 и 50 години и се окачествява със страх от порастване, бягане от отговорност и детинско поведение /  Ако сте гледали анимационен филм за този герой или сте чели книги на Джеймс Матю Бари, тогава си спомняте, че името на приятелката му беше Уенди Дарлинг.

На нейно име е кръстен  психологическия синдром „Синдром на Уенди „

Хората, страдащи от Синдромът на Уенди имат желание да поставят нуждите на другите пред своите собствени. Те вярват, че е тяхно задължение към другите (било то техните партньори , деца , семейство или приятели) да се грижат за тях и да ги пазят от проблеми.

Ако си спомняте историята на Питър Пан, който не искаше да порасне, Уенди Дарлинг беше повече като негова майка, отколкото негова приятелка. Тя вземаше всички важни решения, поемаше чужди отговорности, поставяше другите на първо място, дори когато животът й беше застрашен.

Това се случва в действителност – жените със синдром на Уенди често стават майки, спасителки и болногледачи за своите партньори. Те поемат инициативата и отговорността за връзката, оставяйки на любимия човек възможността просто да съществува удобно до тях.

Причини

Процесът който кара човек да развие синдром на Уенди, обикновено е много сложен и няма единствена причина за това явление. Напротив, има много променливи, които могат да повлияят на появата на това психологическо състояние.

• От една страна, днес знаем, че някои аспекти на личността се определят на биологично ниво. Някои хора имат силна склонност към депресивно настроение, трудности при контролиране на собствените си емоции, търсят безопасност във външни елементи и избягват конфронтации.

• Синдромът на Уенди най-често възниква поради страха да не останеш сам и страха , че никой няма да се нуждае от теб/ като неосъзнато ехо на едни забравени детски страхове/ . Водени от тези страхове такива хора влагат цялата си сила във връзки, които са дори в ущърб на тях самите, за да покажат любовта си и да бъдат полезни за НЯКОЙ/ партньора/. Такова поведение  помага на човека –  Уенди да придобие усещане за себестойност и да почувства комфорт със самия себе си.

• Освен това в повечето случаи хората със синдрома на Уенди споделят редица вярвания относно собствените си чувства, взаимоотношения и значението на любовта, които могат да влошат и дори да причинят много от симптомите. Този начин на мислене често е наследен от родителите  и културата, предадена им през детството и юношеството. Голямо значение оказва  опитът, натрупан в родителското семейство. Ако на детето са липсвали грижи и внимание, в зряла възраст то ще се опитва да ги покаже прекомерно по отношение на партньора си. Такъв човек се опитва да покаже любов и грижа, които не е имал, не е  получил като дете  и неосъзнато се стреми  да запълни вътрешната  празнота от детството си , за да се почувства необходим. Проблемът е, че хората със синдрома на Уенди са склонни да се грижат толкова много за другите, че забравят за собствените си нужди. По този начин те често  действат по начин , който ги дразни или противоречи на техните собствени ценности и НУЖДИ, което води до дългосрочно негодувание към тези, на които искат да помогнат / угодят/ .

• За огромно съжаление този начин на действие е свързан с погрешното убеждение/ когнитивно изкривяване / , че любовта предполага жертва и примирение. Тези хора живеят живота си подвластни на вмененото им вярване, че ако обичаш някого, трябва да оставиш собствените си нужди настрана и да се съсредоточиш върху другите, което носи всякакви трудности.

• Възникването на синдрома е резултат на различни преживявания , които са се случили на човека през живота му. Например  известно е, че сексуално малтретиране, токсичен партньор или развиване на зависима връзка с родителите прави появата на това разстройство по-вероятно.

Емоционална зависимост / СЪЗАВИСИМОСТ /

Друг от най-честите симптоми при хората със синдрома на Уенди е трудностите да контролират емоциите си в рамките на една връзка.

Те обикновено вярват, че чувствата им зависят от действията на другите хора и по този начин не само   вярват, че не могат да направят нищо, за да управляват или контролират настроенията си, но напротив  – очакват от другите да разберат от какво точно се нуждаят.

Поради това те са склонни да бъдат много взискателни към важните хора в живота си, като партньора, деца, приятелите или роднините си.

Това е така, защото вярват, че единственият начин да се чувстват добре е да контролират другите, като ги карат да се държат както биха искали.

За съжаление, рядко се случва другите да действат точно както хората със синдрома на Уенди биха искали. Следователно засегнатите от него са склонни да имат много емоционални проблеми; и в голям брой случаи те в крайна сметка развиват състояния  като депресия или тревожност.

Как синдромът на Уенди засяга взаимоотношенията

За съжаление, хората със синдром на Уенди рядко са в наистина здрави взаимоотношения. В повечето случаи те се оказват незрели като Питър Пан партньори, за да живеят само за тях.

Последствия

Симптомите на синдрома на Уенди причиняват много трудности и проблеми на засегнатите от него. Те засягат не само личните взаимоотношения, но и всички области от живота на тези хора.

В областта на взаимоотношенията, засегнатите от този синдром са склонни да се държат по много амбивалентен начин към онези, които са важни за тях. От една страна, те искат да ви запазят щастливи на всяка цена; но от друга страна, те чувстват, че по този начин губят себе си и действат по начини, които не желаят.

Следователно любовният им живот генерира много разочарование и изключително негативни емоции. В същото време техните партньори, приятели и семейство чувстват, че нещо не е наред, но тъй като хората с Уенди не умеят да изразят лесно истинските си чувства и нужди , конфликтите често избухват, когато вече не могат да бъдат разрешени.

Поради грешното им разбиране  , че са неспособни сами да разрешат проблемите си и че щастието им зависи от действията на

 „ ЗНАЧИМИЯ ДРУГ“  често това превръща живота им в низ от  трудности, неразрешени проблеми и несбъднати мечти. И без да разберат КАК и ЗАЩО , за цял един живот тези хора разработват цяла стратегия през която се опитват  да намерят кой е виновен , без да допускат , че виновния СА ТЕ САМИТЕ, непознаването на собствения им вътрешен свят, нужди , чувства и емоции.

Индивидите със синдрома на Уенди често не са в състояние да решат собствените си проблеми и трудности в живота. Парадоксално обаче, те насочват по-голямата част от вниманието си към опити за решаване на чужди проблеми, често много агресивно.

Например:

• Човек със синдром на Уенди може да е с наднормено тегло и да не може да промени своите хранителни и физически навици , но в същото време  ще настоява партньорът му да промени своите навици.

• Обратната страна на този симптом е, че лицето, засегнато от Уенди, би се почувствало отговорно за негативните емоции на тези, за които е решило да се грижи. И така ,ако  партньорът се чувства тъжен, той постоянно ще се извинява, че не може да направи нищо, за да го развесели.

Мирът трябва да се запази на всяка цена

Една от най-характерните черти на хората със синдрома на Уенди е, че те се чувстват много неудобно при конфликти. В зависимост от емоциите на близките си , те  контролират своите. Такива хора на всяка цена се опитват да избегнат конфронтация и  ще направят всичко необходимо, за да съхранят „ мира“ , така че да няма сърдити т.е за тях е жизнено важно направят всички останали щастливи.

Например : Човек със синдрома на Уенди се чувства  разстроен от поведението на партньора си, но  ще пренебрегне собствените си чувства и няма да каже на глас НИЩО! Ще се прави , че нищо не се е случило, че е нормално, че не е засегнат, че не е чул , че не е разбрал……..и ще избягва да казва, докато проблемът не стане толкова сериозен, че да  не може да мълчи повече.

Това е механизмът по който функционират засегнатите от симптома хора –  действат по начини, които не харесват, но го правят , за да угодят на любимите си хора, като постепенно натрупват негодувание към тях.

Има няколко признака и поведения, които са общи за хората със синдрома на Уенди.

1. Съзависимост

Здравословната привързаност към партньора е важна в една връзка, но тя също има своите граници. Когато премине отвъд, се превръща в съзависимост. Поради нея човек чувства, че не може да живее без партньор, опитва се да живее според интересите му и буквално  се „разтворя“ в него . В крайна сметка това може да доведе до пълна загуба на себе си като личност, отричане на проблемите, невъзможност за изразяване на собствено мнение и вземане на индивидуални решения.

• Страх да останеш сам

Хората със синдрома на Уенди винаги се нуждаят от някой, който да ги спаси и да бъде наоколо, защото много се страхуват да останат сами. Или се чувстват нежелани. Най- големият им страх е  да не бъдат изоставени, както и да бъдат отхвърлени. Следователно те са готови да покровителстват партньор, дете, приятел, колега… и да направят всякакви жертви, само за да не останат сами.

• Ниско самочувствие

Това е едновременно причина и знак, че човек може да има синдром на Уенди. Поради факта, че не е доволен от себе си, той се опитва да живее в името на другите. За съжаление, желанието да бъдеш пазител, спасител или“ детегледач“ на партньора само влошава ситуацията и не допринася за подобряване на самочувствието. Такъв порочен кръг често причинява депресия или изгаряне в отношенията.

• Желание за избягване на конфликти

Хората със синдром на Уенди се интересуват повече от това как се чувства партньорът им, отколкото от емоционалното си състояние. Това ги кара да се опитват да избягват конфликти и разногласия. Предпочитат да търпят, отколкото да изразяват недоволство, тъй като се страхуват, че това може да доведе до раздяла или намаляване на любовта на партньора.

• Зависимост от обществено признание

Навикът да поставяме другите на първо място не се ограничава до взаимоотношенията. Хората със синдрома на Уенди по принцип са зависими от признанието, което получават от другите. Колкото повече е то, толкова по-ценни изглеждат за себе си и по-често се опитват да направят всички около себе си щастливи. За съжаление това често се превръща в причина приятели и роднини да ги използват, без да дават нищо в замяна.

• Навик за поемане на отговорност

 Навикът за поемане на чужда отговорност дори когато това не е необходимо , често води до чувство на депресия и умора, което за съжаление те възприемат като акт на саможертва и опит, който ги прави по-добри.

Рано или късно идва моментът, в който такъв човек осъзнава, че щедро предлага всичко от себе си, без да  получава това от което има нужда…

А сега можете да тествате себе си дали не  се чувствате в ежедневието си по този начин:

• Имате чувството, че сте „в капан“. Имате работа, но в същото време все още имате купища задължения вкъщи, грижа за деца, а може би дори родители или други възрастни роднини.
• Всеки ден от вас се очаква едно: да работите еднакво здраво върху задачите си и вярвате , че физическото и емоционалното ви състояние никога няма да се промени.
• Ти си тази жена, която винаги е в услуга на другите, правейки това с любов и откритост.
• Другите изглежда не разбират, че нямате абсолютно никакво

„време за себе си. ” Те са дори абсолютно сигурни, че сте доволни да правите това ,което правите за тях. Те дори са убедени ,че ви харесва да си жертвате свободно време, за да помогнете на всеки, който има нужда от вас.

• Когато дойде нощта, съжаляваш, че не си намерил минута за себе си, и затваряш очи от умора, мислейки, че на следващия ден ще имаш същите отговорности.
• Придържате ли се към този тип поведение дълго време, рискувате да станете притеснени. Умът ви може да планира всички тези задачи за всеки ден, но тялото ви може да не се справи с тях.
• Тревожността, умората и нивата на кортизол в кръвта започват да влияят на физическото ви здраве. Що се отнася до емоционалния ви баланс, рано или късно ще разберете, че сте изградили вид затвор, от който не знаете как да излезете.

Предлагам ви да опитате следните стратегии за поведение.

Като начало напишете го на лист и го залепете на хладилника , че оттам всички минаваме :

„ВЕЧЕ ти си ВАЖНАТА/ИЯ! „

• „Когато си позволяваш това, което заслужаваш, привличаш това, от което наистина имаш нужда. “ Помисли за тази фраза и я приложи към живота си.

• Много хора държат на погрешното разбиране, че да имаш високо самочувствие означава да бъдеш егоистичен и да мислиш само за себе си. Няма нищо по-далеч от истината. По всяка вероятност ви го е казал някой, на който са му го казали и той е повярвал , а сега иска от ВАС да повярвате на свой ред!

• Първото нещо, което трябва да разбереш  е, че всички ние заслужаваме да бъдем щастливи. Ако стресът и тревожността доминират в живота ти, защото винаги се грижиш първо за другите и само след това за себе си, накрая ще се разболееш и това ще е гласът на твоето тяло у душа, които не могат да те носят повече в тази ти версия!!!

• Разбери, че да си позволиш това, от което имаш нужда, което заслужаваш, означава да заобичаш себе си!!!

• През деня трябва да посветиш поне два часа на себе си. Дай си ги, за да направиш неща, които те правят щастлив/а, разсейват те и допринасят за личното ти израстване.

• Научи се да казваш „НЕ“. И помни, че имаш право на това! Помни , че изказвайки мнението си и изказвайки нуждите си, това НЕ те прави егоист. Ти си реалист!!! .

• Aко не искаш да правиш това, което сестра ти поиска или приятелка просто го кажи откровено. Aко не искаш да правиш това, което партньорът ти те моли, кажи му го честно и с любов. Искреността ще ти помогне да свалиш допълнителната тежест на отговорност.

• Наслади се на това, което наистина заслужаваш и бъди свободна/ен

• В момента, в който започнеш да се наслаждаваш на това, което си си позволил/а , нещата около теб ще започнат да се променят. Защо? Защото ,когато започнеш да  опознаваш себе си по-добре, като започнеш да се цениш, самочувствието ти ще расте и ще осъзнаеш истинската си себестойност.

• Ако другите не виждат колко струваш, покажи им. Не само си способен/на да се грижиш за тях, да им служиш и да ги обичаш. Можеш също да обичаш И себе си и да се грижиш за собственото си щастие.

• От днес започни да се цениш малко повече. Намери своето място за почивка, ангажирай се с градинката, книгата, отиди на кино, обади се на приятел за кафе……. обогати социалните си отношения и винаги помни, че ТИ играеш значителна роля в историята на собствения  си живот. Сега ти си главният герой!

И ще завърша с една мисъл на Айнщайн с намигване към Вас :

„ Лудост е , да правиш едно и също нещо отново и отново и да очакваш различен резултат“…..